Най-популярните детски телевизионни канали и още много анимационни филми, сериали и песнички, събрани на едно защитено място онлайн, в едно приложение специално създадено за деца – BubaPlay. Налично за Android, Android TV, iOS и Apple TV

Научете повече на : http://bubaplay.bg/

Периодично в интернет се появява поредната сензация за нова мода сред децата и тийнейджърите, свързана с някакво „предизвикателство“. В последните дни се разпространява историята за предизвикателството „48 часа“, заради което тийнейджъри бягали от дома си за две денонощия, за да съберат повече споделяния и лайкове на съобщенията за изчезването им.

Това е всъщност повторение на предишни подобни сензации за 12, 24 и даже 72-часови предизвикателства. Нито мрежата от 30 европейски центъра за безопасен интернет, нито полицейските служби са открили досега доказателство, че историята е истинска.

Само преди 6-7 месеца пък беше бумът на сензацията „син кит“, за която се твърдеше, че е довела да самоубийството на повече от 100 тийнейджъри само в Русия. После историята обиколи целия свят и отново – нито един доказан случай на самоубийство.

Кой и защо разпространява подобни сензации? Експертите имат конкретни отговори. На първо място това се дължи на бума на така наречените „кликбайт“ сайтове. Това са претендиращи да са онлайн медии сайтове, които печелят от посещения и привличат потребителите с бомбастични и сензационни измислени „новини“. Директорът на руския Център за интернет-технологии Сергей Гребенников подозира и професионалисти, които изпробват нови методи за разпространяване на информация. Това се потвърждава и от изявление на представителя на най-голямата социална мрежа в Русия „Вконтакте“ Евгений Красников, който заяви, че по време на най-големия бум на истерията около „синия кит“ са били засечени десетки хиляди ботове (хакнати компютри, през които автоматично се разпространява информация), които са помагали за разширяване на обхвата на историята.

Ако искате да проверите доколко е достоверна поредна сензация, можете да ползвате авторитетната платформа за проверка на фалшиви новини Snopes.com. В нея предизвикателството „48 часа“ е категорично определено като фалшиво. За съжаление платформата не работи с български език, но може да се използва Гугъл-преводач.

Не трябва обаче да се пренебрегват подобен род сензации, защото е възможно някои тийнейджъри да повярват или просто де решат да изпробват идеята. Около историята със „синия кит“ имаше случаи, когато емоционално лабилни непълнолетни се оправдаваха пред родители или учители за нарязаните си ръце с измислената „игра“.

Има обаче и реални предизвикателства, които крият сериозни рискове. Едно от най-известните сред тях са рисковите селфита, които вече доведоха да трагичния край на непълнолетни, но също и на пълнолетни жертви.

В някои периоди ставаха популярни и други „предизвикателство“ от рода на да се изпие наведнъж пред уебкамера голямо количество алкохол, да се ядат отровно люти подправки

За тийнейджърската възраст поемането на рискове и експериментирането са нещо обичайно. Разпространяването обаче на екстремни „предизвикателства“ крие реални опасности. Затова е изключително важно родителите да говорят често с децата си за техния онлайн живот и какво им се струва интересно в интернет. А когато се разчуе поредна фалшива сензация, най-добре е детето да чуе от родителя си съвет да не се поддава на фалшиви новини и заедно да проверят източника на съответната история и да проверят в други източници дали тя е достоверна.

Говорете с детето, без да го осъждате. Опитайте да не го поучавате, критикувате, вините или засрамвате. Обяснете, че това, което е видяло, не е истинско отношение между хората, а е по-скоро филм с актьори. Използвайте повода да поговорите за любовта в реалния живот.
Повече на http://www.safenet.bg/bg/risks/188-pornografsko-sudurjanie

Насилието в игрите привлича децата, но това е част от нормалното им развитие. По този начин те експериментират с усещането за страх и други отрицателни емоции в безопасна среда.

Повече на http://www.safenet.bg/bg/risks/197-igri- nasilie

Няма точно определено време, до което да ограничаваме ползването на интернет от децата. Но прекаляването може да има здравословни последици – напълняване, гръбначни изкривявания и т.н. Вместо обаче да използвате забрани, по-добре е да отклоните вниманието му с предложение за някакво друго занимание заедно, което ще му е интересно.

Повече на http://www.safenet.bg/bg/risks/195-pristrastyavane

Не всеки онлайн контакт е опасен, но детето от рано трябва да се приучи, че в интернет всеки може да се представя за друг и да има лоши намерения. Поговорете с него на тази тема спокойно и му обяснете, че не трябва да дава много лична информация в интернет.

Повече на http://www.safenet.bg/bg/risks/193-pedofili

Онлайн тормозът е явление, с което децата се сблъскват от все по-ранна възраст. Поговорете с детето и го посъветвайте да не отговаря на обиди, покажете му как да блокира контакт и поискайте винаги да Ви съобщава, когато има подобно преживяване. Повече на http://www.safenet.bg/bg/risks/184-online-tormoz

Вижте повече съвети на http://www.safenet.bg/bg/risks/194-saveti

В последните дни българският интернет беше залят от апокалиптична истерия по повод на онлайн игра, която принуждава тийнейджъри да се самоубиват. Десетки съмнителни български сайтове всъщност копираха един и същи превод (заедно с правописните грешки) на статия от също толкова съмнителен руски сайт с ужасяващи заглавия от рода на „Синия кит погуби стотици деца, играта приближава България“.
Подплашени родители започнаха масово споделяне на публикациите с призиви „да опазим децата си“, без да си направят труда да проверят за какво става дума. Дори не им направи впечатление, че твърдението „приближава България“ не е подкрепено с нито една дума в разпространяваните текстове, както впрочем и изнасяните в публикациите „факти“.
Историята всъщност е от ноември 2015 г. в Русия, когато сайтове със съмнителна репутация започват да експлоатират самоубийството на едно 16-годишно момиче, чиято майка така и не може да се примири с мисълта, че детето й доброволно е отнело живота си. Тя започва да търси кой е манипулирал момичето, за да го подтикне към трагичната стъпка. В този период за първи път се появява градската легенда за група престъпни хора, които ръководят онлайн игра с 50 предизвикателства – по едно на ден, като последното е принуждаване на играча тийнейджър да се самоубие по определен начин. Възникват групи в руската социална мрежа Вконтакте с названия с хаштагове „Синий кит“, „Море китов“, „Тихий дом“ и закодирани названия от типа на f57, f58 и така нататък. Невероятната история привлича като мухи на мед жълти сайтове, които печелят от посещаемост, които добавят все повече и по-ужасяващи подробности и истории, които не са подкрепени с никакви реални факти. Черният пиар се разгръща и включва производството на снимки с уж изрязан на ръка кит, дори видеоклип с цел превенция на самоубийствата, които така и не са се случили.
Позабравена, историята отново се появява вече във вид на разследвания от по-сериозни руски медии на необичайната загадка през април-май 2016 г. Общият извод е, че това е манипулация. Някой от българските сайтове, печелещ от привличане на посещения с гръмки заглавия и измислени истории, вероятно случайно попада в средата на февруари 2017 г. на темата, която има потенциала да привлече хиляди посещения от ужасени и паникьосани родители. Не е случайно обаче, че не се публикуват журналистическите разследвания, доказващи фалшификацията, а се търсят старите сензационни и лъжливи материали. И – за съжаление – стратегията успява, което се харесва на още десетки подобни сайтове. Фейсбук се препълни със споделяния на публикациите в сайтове с лоша репутация от разтревожени родители, учители, психолози и т.н. Снежната топка започна да въвлича и по-сериозните медии, които не можеха вече да пренебрегват създалото се обществено безпокойство, въпреки неговата неоснователност.
Цялата история всъщност доказва още веднъж тревожните резултати от национално-представителното изследване „Онлайн поведение на децата в България“ от края на 2016 г. на Националния център за безопасен интернет: половината от децата на възраст 9-17 години признават, че не биха могли да различат коя информация в интернет е истинска и коя е фалшива. При родителите им процентът е 40 на сто. Именно това а благодатната почва, върху която избуяват подобни „сензации“, които носят реални печалби на разпространителите.
Ето няколко базови съвета как да проверяваме дали можем да се доверим на информация, която сме открили в интернет:
1. Публикуваната история не се намира в никой от известните като достоверни онлайн медии. Нали си представяте, че ако имаше реално такава история, тя щеше да гръмне по всички световни медии.
2. Названието на сайта е подвеждащо – често то съдържа в себе си „novini” или „reporter“, но всъщност разпространява клюки и измислици, което можете сами да видите, като отидете на сайта.
3. Цитират се числа, без да се посочва от какъв източник са взети. В различните публикации за „синия кит“ се цитират 90, другаде 180 тийнейджъри, които са се самоубили заради играта, но никъде не се позовават на данни от полиция, болници, или други институции и организации, които не биха пропуснали наличието на подобна заплаха.
4. Позоваванията са на източници, които са неясни като „казаха потърпевши“, „съобщиха от полицията“, „изследователи откриха“ – кои са тези митични потърпевши, коя полиция е съобщила, къде работят тези изследовател?
Основен съвет към родителите: Вместо да се паникьосвате от измислени онлайн чудовища, отделяйте повече време да се поинтересувате от дигиталния живот на децата си – какво им е интересно, какво правят онлайн, кои сайтове харесват. Подобни разговори ще Ви помогнат заедно с децата да определяте кое може да е вярно, а кое – не, и ще Ви дадат увереност, че утре, когато детето попадне на нещо смущаващо в интернет, ще е готово да сподели с Вас. Ако сте се паникьосали от „синия кит“, значи имате нужда да поговорите с децата си за техния дигитален живот.

https://www.safenet.bg/bg/novini/328-siniat-kit-manipulacia

Секстинг се нарича размяната на съобщения, снимки или клипове със сексуално съдържание между двама партньори. Думата е съставена от думите „секс“ и „текстинг“ (писане на съобщения на английски). Секстингът:

– най-често съдържа разголени снимки, но може да съдържа и клипове с мастурбация или полов акт;
– е практикуван както от възрастни, така и от тийнейджъри и понякога деца;
– обичайно се случва доброволно във връзката или флирта между връстници;
– може да доведе до тормоз в истинския свят и в интернет, ако такива снимки или видео бъдат споделени с други хора;
– може да доведе до опити за съблазняване на дете или тийнейджър от страна на възрастен, които се наричат още „груминг“ (от английски – подготвяне).

Превенция при деца и тийнейджъри:

1) Разговор с родител за здравословната връзка: Много е важно родителят да намери време да говори и да изслушва детето/тийнейджъра за любовните му/й трепети и да приема тревогите на младия човек сериозно. Макар да са още невинни и незрели, това не означава, че дори децата в начално училище не са започнали да мислят за сериозни неща като интимността между половете – до 12-годишна възраст повече от половината деца вече са попадали на порнография в интернет. От ранна възраст детето трябва да разбере, че порнографията представя отношенията между половете по изкривен начин, а истинската връзка трябва се крепи на взаимно доверие и уважение, които се изграждат постепенно.

2) Последствията: Няма гаранция, че момиче или момче в даден момент няма да реши да си направи по-разголени снимки, които да иска да сподели с гаджето си. Важното е детето/тийнейджърът да е наясно с възможните последствия от секстинга, за да помисли добре, преди да сподели свои разголени снимки:

– Дори човекът, получил снимката, да не я разпространи умишлено, възможно е някой друг да попадне на нея в телефона, таблета или на лаптопа му/й, след което да реши да я сподели в интернет;
– Веднъж щом се появят в интернет, снимките и видеата остават там за дълго, ако не и завинаги, а и всеки може да ги свали и да ги използва по какъвто начин реши;
– Макар в даден момент разголените снимки да изглеждат вълнуващи и секси за един тийнейджър, след време те могат да се използват за отмъщение от наранен партньор при раздяла.

В случай че подобни снимки на дете или тийнейджър се появят в интернет:

1) Блокиране и сигнализиране: Потребителят, който е разпространил снимката, трябва да бъде блокиран и докладван на администраторите на сайта. Също така препоръчваме снимката или видеото да бъдат докладвани и на Горещата линия за безопасен интернет.

! Разпространението на голи снимки или видеозаписи на хора под 18-годишна възраст се счита за разпространение на детска порнография и се преследва от закона.

2) Търсене на подкрепа: При разпространение на подобен вид снимка или видео на дете/тийнейджър е много важно на детето да бъде оказана подкрепа, тъй като то изживява тежък шок. Това за него е предаване на доверието му. Ако сподели с родител, разговорът трябва да е проведен с разбиране и в никакъв случай да не обвинява самото дете за това, което друг човек е направил. Освен от родителите детето може да бъде посъветвано да потърси подкрепа и от училищен психолог или друг възрастен, на когото то има доверие. Най-важното е той/тя да намери опора и възможност да говори за чувствата и преживяванията си, вместо да се затваря в себе си. Открит и спокоен разговор детето/тийнейджърът може да проведе и чрез свързване с наш консултант или по телефона, или през чат-модула в долния десен ъгъл на сайта.

Кражбата на профил представлява присвояването на чужд потребителски профил в социална мрежа, платформа за общуване (например Вайбър), електронна поща или друг сайт.

Кражбата става възможна чрез влизане с правилната парола и нейната подмяна с нова и неизвестна за човека, на когото принадлежи профила. Възможно е, след кражбата профилът да се използва без знанието и съгласието на първоначалния собственик. Ако на дете под задължителната за повечето социални мрежи възраст от 13 години (тази възраст е такава, защото по-голямата част от популярни социални мрежи са американски и правилата за ползване са съобразени с американското законодателство) се създава собствен профил във Фейсбук, много е важно при избора на възраст да се избере под 18 години, тъй като за непълнолетните потребители има важни допълнителни защити.

Кражбата на профил…

– включва смяната на оригиналната парола, така че собственикът на профила да не може да влезе в него;

– може да включва и смяната на имейл-адреса, с който е регистриран профилът;

– може да бъде част от онлайн тормоз;

– може да доведе до публикуването на снимки и коментари, които собственикът не би публикувал, или до разпращането на съобщения с неприятно съдържание, обиди или заплахи до списъка с приятели на профила.

Превенция:

Силна парола. Най-често кражбите на профили стават заради лесно разгадаема парола или споделяне на паролата с други хора. На първо място, добре е паролата да бъде достатъчно сложна и трудна за разбиване. Какво означава това? – тя трябва да съдържа минимум 8 символа, от които главни и малки букви, цифри и знаци, като е препоръчително и да не бъде свързана дума. На второ място, паролата е добре да се знае само от собственика на регистрирания профил и да не се споделя с никого, освен с родителите. Третата препоръка е паролата да се сменя достатъчно често – поне веднъж на 6 месеца. Четвърто- силно препоръчително е да се използват различни пароли за различните регистрации на децата (важи и за големите)- по този начин, кражбата на един профил е по-малко вероятно да доведе до кражба и на друг, в различен сайт.

Децата до 12 години могат да предпочетат да споделят паролите си с родителите си, за да се чувстват по-сигурни. Във всеки случай, добре е младежите от рано да се научат да пазят личното си онлайн-пространство, поради което е важно да се говори с тях относно правилата за безопасност в различните сайтове онлайн.

Допълнителен имейл адрес. Във Фейсбук може да се добави втори имейл адрес към профила, така че ако случайно паролата и оригиналният имейл бъдат откраднати, може да се поиска смяна на паролата през алтернативната поща.

Лична информация. Препоръчително е детето да споделя възможно най-малко информация за себе си като име, телефон, адрес, училище, снимки.

При възникнал проблем:

Докладване на администраторите. Първата стъпка е да се сигнализира на администраторите на съответния сайт за кражбата на профила. Ако вземем за пример Фейсбук, това може да се направи на www.facebook.com/hacked. На същия линк излизат последователно и стъпките за възвръщане на профила.

Всички сайтове имат някакъв вид сигнализиране към администраторите. Ако нямат, препоръчително е да не се регистрирате!

Уведомяване на познати и приятели. Кражбата на профил, дори когато не е съпроводена с обидни коментари или друг вид тормоз, е неприятно преживяване. За да се избегнат обтегнати отношения, в резултат на активността на профила след кражбата, е добре да се уведомят потребителите в списъка с приятели, че този профил вече се управлява от друг човек.

Изясняване на ситуцията. Може да звучи странно на пръв поглед, но понякога свързването с човека, който е откраднал профила (ако знаете кой е той/тя), може да помогне за бързото разрешаване на ситуацията. Онлайн или офлайн, можете да потърсите откровен и спокоен разговор с този човек , за да се намери решение на ситуацията. Това е и първата препоръка на Фейсбук при появата такива проблеми.

Синоними:

Хакнат профил

Популярната сред деца и тийнейджъри социална мрежа въведе нова функция, която веднага предизвика тревога сред родители, експерти и полицейски служби за сигурността на децата.

Новата функция се нарича „Снап карти“ (Snap Maps) и позволява потребителите да виждат точното местоположение на другите потребители в реално време. Освен това тя позволява целенасочено да се търсят други потребители на приложението в определено място, например дадено училище, и показва публичните снимки и видео, които те са качили.

Функцията обаче може лесно да се изключи:

1. Когато приложението се отвори за първи път след обновлението, на потребителя се показва стъпка по стъпка как то да се ползва.

2. След това се появява въпрос кой искаш да вижда местоположението ти, като има три варианта – всички приятели, избрани от потребителя приятели, или „Само аз“ ()Only me). Ако се избере последният вариант, се влиза в така наречен „призрачен режим“ (Ghost mode) – в него потребителят може да вижда другите, но те не могат да видят неговото местоположение.

3. За да се изключи изцяло новата функция, трябва да се влезе в настройките на телефона, да се избере Снапчат, да се отиде на местоположение (Location) и да се избере опцията никога да не се показва.